Българският всекидневник „24 часа” публикува обширно интервю с Красимир Балъков. Предлагаме ви интервюто без съкращения и редакторска намеса.
Красимир Балъков е роден на 29 март 1966 г. във Велико Търново. От 1983 до 1990 г. играе за "Етър". В "А" група има 143 мача и 35 гола. С "Етър" печели два бронзови медала, и става шампион за сезона 1990/1991. Тогава халфът е в състава на "виолетовите" през есента, преди да премине в португалския "Спортинг" (Лисабон).
Там играе до лятото на 1995 г. В последния си сезон Балъков печели купата на Португалия след 2:0 над "Маритимо" във финала. В първенството пък "Спортинг" завършва втори след "Порто". Има още 3 бронзови медала, а през 1992 г. е обявен от престижното издание "А Бола" за най-добър футболист в първенството, в което записва общо 138 мача с 43 гола.
През лятото на 1995 г. "Щутгарт" плаща 4 млн. долара за Балъков. Той играе в германския клуб 8 сезона и се превръща в една от неговите емблеми. Носител е на купата на страната за 1997 г. след победа на "швабите" с 2:0 над "Енерги". През следващия сезон играе с "Щутгарт" финал в турнира за КНК, който губи с 0:1 от английския "Челси". Двукратен победител е с немския тим в турнира "Интертото", а през последния си сезон като активен футболист - 2002/2003, печели сребърен медал в Бундеслигата. В нея той има 236 мача и 54 гола.
В националния отбор Балъков дебютира през 1988 г. и играе до 2003 г. в общо 92 мача с 16 гола. Краси е основен футболист в знаменитата Пенева чета, която стига до 4-ото място на световното първенство през 1994 г. Избран е в неговия идеален отбор. С държавния тим участва още на Евро 1996 и на Мондиал 1998. Избиран е за футболист номер 1 на България през 1995 и 1997 г.
Ознаменува края на кариерата си с грандиозен бенефис в Щутгарт с участието на световни звезди като Бебето, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Гуидо Бухвалд, Роберт Просинечки, Дунга, Джоване Елбер, Фреди Бобич и др., както и на български асове като Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Любослав Пенев.
От 2003 до 2005 г. е помощник-треньор щаба на "Щутгарт". Следва престой като съветник в аматьорския "Плауен", за който Балъков изиграва и 1 мач. В началото на 2006 г. започва първият му треньорски ангажимент. До лятото на 2007 г. води швейцарския "Грасхопър". След дълго отсъствие от Европа извежда отбора през "Интертото" до участие в групите на турнира за купата на УЕФА. В края на октомври 2007 г. поема друг швейцарски тим - "Санкт Гален". След баражи изпада с него и си тръгва от клуба. В началото на 2009 г. застава начело на "Черноморец". В Бургас работи до края на 2010 г. През лятото на 2011 г. поема хърватския "Хайдук". Този март е поканен да се заеме с почти изпадналия от Бундеслигата "Кайзерслаутерн". Не успява да го спаси и въпреки че има договори за Втора бундеслига, клубът се разделя с него.
- Г-н Балъков, през миналата седмица участвахте на благотворителен турнир в Австрия, който вашият отбор спечели. Как поддържате форма и колко може да издържите в истински мач?
- Често играя в такива мачове и турнири. Последният е ежегоден в памет на Бруно Пецей. Организацията е перфектна. Там сме със съпруги и приятелки и сме заедно пет дни. Иначе се чувствам много добре на терена. Починах си след последния си треньорски ангажимент и съм зареден за нови предизвикателства. На бенефисен мач без проблеми изигравам 90 мин. Ако е професионален футбол, няма да е така лесно. Иначе като бивш професионален спортист съм длъжен да се поддържам във форма. Ако не всеки ден, то през ден, спортувам. Тичам, до дома ми в Германия има фитнес, който посещавам, играя тенис и голф.
- Рубриката за това интервю се казва "Шампиони на масите". Само с "Етър" взехте титла, а след това не успяхте. Липсва ли ви това?
- Да, станах шампион само с "Етър", макар че играх само един полусезон за титлата. Не мога да кажа, че ми липсват титлите. Всеки професионален футболист се стреми към тях. Имал съм обаче други поводи за радост. Печелил съм купи на Португалия и Германия. Във финала за КНК през 1998 г. "Челси" ни излъга с "Щутгарт". В края на краищата за мен бе много по-важно, че играх в отбори от високо ниво. Чувствал съм се перфектно в тях.
- В националния отбор, който стана 4-и през 1994 г., повечето играчи бяхте с шампионски дух. Бяхте силни характери с оправдано самочувствие. Доколко последните 2 неща пречиха и помагаха?
- Силният характер винаги помага. Нещото, което може да попречи, са комплексите. Постигнахме този голям успех на базата на характерите си. Каквито и да бяхме извън терена дори да сме имали проблеми, те не се отразяваха на играта ни. Напротив – тези силни характери ни помагаха. Разбира се, и късметът беше с нас и това, че повечето играехме в солидни отбори в чужбина. Ако бяхме останали в България, качествата може би щяха да са същите, но нямаше да доведат до това индивидуално ниво. С него решавахме проблемите на терена. Сега всичко е подчинено на тактиката. Не знам дали, ако имахме такъв треньор, който да държи толкова на нея, щяхме да стигнем това 4-о място. По-скоро не.
- Бързо ли се аклиматизирахте в националния отбор?
- Доста млад влязох в него. Ние обаче бяхме една група, която се движеше заедно през юношеските и младежките национални отбори нагоре, така че се получи перфектно преминаване. Успехът в САЩ се дължи и на този оформен в годините колектив.
- По време на световното в САЩ изглеждаше, че доста весело си изкарвате покрай мачовете. Какво си спомняте?
- Постоянно се шегувахме, а имаше и един мазохистичен майтап. След Нигерия, преди всеки мач си събирахме багажа в куфарите, все едно сме готови да си тръгваме. После се налагаше да ги отваряме. Най-шлифования шегаджия бе Наско Сираков. Имаше и търкания, но като цяло се уважавахме много.
- След "Етър" играхте в солидни отбори като "Спортинг" и "Щутгарт". Имало ли е варианти да преминете и в още по-големи?
- Много варианти е имало. Можеше да играя в "Интер", "Барселона", "Реал" (Мадрид) или "Байерн". При мен най-големият проблем беше, че плеймейкърът бе много стратегическа фигура във футбола за онова време. За мой късмет или не аз играех на тази позиция. Покрай мен навсякъде се градеше отбора и затова не искаха да ме пускат в друг клуб. В "Спортинг" ако президентът не беше решил да се раздели с клуба, нямаше да бъда продаден. За тогавашното време струвах много пари. Президентът Синтра реши да си тръгне и тогава ме продадоха в "Щутгарт", а Луиш Фиго - в "Барселона". В договора ми с "Щутгарт" бе записано, че, който иска да ме купи, трябва да плати 70 милиона марки. Кой да даде такива пари в края на миналия век? Водихме един разговор с господин Франц Бекенбауер и му казах, че ми е неудобно да обявя каква сума за предсрочна раздяла имам в договора си. Съпругата му, която също присъстваше на разговора се обърна към мен и каза: Господин Балъков, назовете сумата, не се притеснявайте. На отговора ми 70, те отвърнаха: 17? Не 17, а 70, обясних аз и разговорът ни приключи. Такива ситуации с договорите се получаваха около мен. Когато обаче имаш договор с добри условия, трябва да се съобразиш с другата страна. Джовани Трапатони ме искаше в "Интер" след полуфиналите в турнира за купата на УЕФА срещу "Спортинг" през 1991 г. На следващата година от "Реал" (М) се свързаха със "Спортинг" заради мен, но оттам не поискаха да ме пуснат. След световното първенство в САЩ "Барселона" много усилено преговаряше за мой трансфер. Избираха между мен и румънеца Георге Хаджи. "Спортинг" обаче поиска много пари - 5-6 млн. долара. В "Барса" тогава бяха решили да не дават повече от 4 млн. и взеха Хаджи за 3. Иначе щях да играя със Стоичков. След това "Байерн" се опита да ме привлече на 2 пъти.
- От "Щутгарт" обаче ви предлагат прословутия договор, в който е записано, че се подновява автоматично, ако преминете успешно медицински тестове.
- Когато го подписах, нямаше интерес от "Байерн". След напускането на Джоване Елбер и Фреди Бобич пък "Щутгарт" ми предложи въпросния контракт. Бях останал само аз от магическия триъгълник. В ръководството на клуба знаеха, че ако ме бяха пуснали да си тръгна, недоволството на феновете щеше да бъде много голямо. Затова решиха да направят всичко, за да остана. Президентът Майер-Форфелдер явно ме е преценил като човек, за да ми предложи такъв договор. Знаеше, че няма да играя до 45 г., а когато му дойде времето сам ще се откажа. Така и стана. Останах после 2 г. като помощник в щаба на "Щутгарт", което също влизаше в договорката.
- В Германия всичко около вас беше позитивно с изключение на един конфликт с треньора Ралф Рангник. Каква беше причината за него?
- Всичко беше заради едно раздухване по телевизията. Имахме някои разминавания с Рангник, но аз го уважавах като треньор и гледах да си върша работата на терена. В мач срещу "Мюнхен 1860" на Даниел Боримиров при 2:2 той ме извади за пореден път. Изнервен, на излизане с глава извърната към пейката изстрелях една ругатня, която обаче не беше насочена към него. Камерата улови движението на устните ми. При изписването на думите ми обаче бе добавено нещо, от което излизаше, че аз псувам треньора.
- В края на този сезон, ще се навършат 10 г. от края на кариерата ви като футболист и началото на треньорската. Каква оценка си давате за този период?
- Много съм амбициозен като човек и треньор. Недоволен съм от постигнатото от една страна, а от друга съм сигурен, че в бъдеще ще постигна много повече. Във футбола трябва да имаш късмета да попаднеш на правилното място с правилните хора. Реално погледнато за български треньор не съм направил малко. Бях помощник и старши треньор в Бундеслигата, водих два швейцарски клуба, прибрах се заради големия проект в "Черноморец" и не съжалявам, бях и начело на хърватския "Хайдук", един от топклубовете в бивша Югославия. С мен "Грасхопър" за първи път от 15 г. игра в Европа.
-У нас обаче често се говори, че нямате успехи като треньор.
-Да, за съжаление понякога в българската преса излизат подобни неверни твърдения, защото анализите са много повърхностни. Не винаги завоюването на първото място е абсолютен критерий за успех. Футболният бизнес е сложен процес, който зависи от много фактори.
- Последният ви престой бе в "Кайзерслаутерн" като първи български треньор в Бундеслигата. Той завърши неочаквано. Защо бяхте освободен, въпреки че договорът ви важеше и за Втора бундеслига?
- Пристигнах в "Кайзерслаутерн" с договорката, че, ако отборът не успее да се спаси от изпадане, ще бъда оставен да работя през следващия сезон за неговото връщане в елита. След края на сезона спортният директор Щефан Кунц ми обясни, че искат изцяло да променят лицето на отбора и това да му даде нова енергия. Бях безкрайно разочарован и наранен, защото се бяхме разбрали съвсем друго. Прекъснах договора си с "Хайдук", където се чувствах много добре, където си бяхме осигурили класиране в Европа. По такъв начин да се отнесат с мен в "Кайзерслаутерн" бе нелоялно. В Германия по същото време имаше една камара безработни треньори. Трудно скъсах с "Хайдук", а получих шамар.
- Преди това имахте контакт и с друг впоследствие изпаднал тим - "Херта".
- Имахме разговори, но те търсиха треньор, който да ги спаси. Ако го направи, получава нов договор. Аз исках да имам възможност дори отборът ми да изпадне да имам шанс после аз да изградя нещо ново. Съжалявам, че се поколебах за "Херта".
- Преди време имахте разговори с БФС за поста национален селекционер. Ще стигнете ли и дотам?
- Сигурно някой ден може да се случи. Това е гордост и чест за всеки треньор. Трябва обаче да се помисли при какви условия, не говоря за финансови. При разговорите ми с БФС явно и двете страни решиха, че не е това момента. Тогава изисках някои неща, които в момента ги има.
- Ваш бивш съотборник - Борислав Михайлов управлява БФС, а друг - Христо Стоичков, го атакува доста яростно за проблемите във футбола ни. Какви са те според вас?
- Не мога да коментирам ситуацията с Боби и Ицо, нямам нужната информация. Аз обаче си имам мнение и като му дойде времето, ще го кажа. Още когато работих в "Черноморец" настоявах на първо място да се намалят отборите в елита на 10. Не може в България да са 16. Те не могат да издържат финансово. Постоянно има проблеми, не се плаща на играчите. Как да се развива футболът? Има и нещо друго. В България винаги се водят атаки срещу тези, които инвестират във футбола. Това е поръчково и се изпълнява с помощта на броени услужливи журналисти, които сигурно са платени. Имаше кампания против "Черноморец", виждам, че сега "Лудогорец" е на ред. Това се дължи на българската злоба и завист. Липсва морал и излизат всякакви измислици. Това трябва да престане.
- Споменахте проекта "Черноморец". Вярвахте ли, че той може да бъде завършен?
- У нас постоянно се говори, че трябва да се подобрят бази и условия. За това нещо трябват пари. В "Черноморец" почнахме почти от нулата. Благодарение на господин Митко Събев променихме всичко. Той осигуряваше парите. Изградихме кампуса и три тренировъчни терена. Тези неща се използват и сега. При мен имаше по-висок бюджет, защото се бяхме захванали да градим база. Чисто спортният ми бюджет никога не е бил много голям. Ако общият е бил 7 млн., спортният е бил около 2. Можех да кажа на г-н Събев, че искам 10 млн. за играчи и ще направя "Черноморец" шампион. Аз пожелах да огледам базата. Казах му, че няма условия за развиване на футбола, каквито аз смятам, че са нужни. Той само ме попита: За какви условия става въпрос? И аз му представих своето виждане. След това започнахме проекта. Във футбола често се случва клубовете да имат финансови проблеми и да се получават амплитуди в бюджета. Това стана и в "Черноморец".
- Защо не останахте да работите с по-нисък бюджет?
- Нямаше как да стане. Със събраните от мен футболисти работихме заедно 2 г. и бяхме на крачка да постигнем целите си. При напускането ми "Черноморец" бе 1/4-финалист за купата и на 3-о място в "А" група. Всичко с парите бе точно и нещата вървяха абсолютно както си ги представях. Трудно някой щеше да ме разбере, че трябва да има намаляване на заплати, промяна на състава и ред други неща. Аз водих един проект нагоре и нямаше как да спра или да тръгна обратно. С напускането си помогнах на "Черноморец" по-бързо да извърши трансформацията. Договорът ми бе за 5,5 г. Работих 2 г. Бях се заел с този проект с голямо желание и мисля, че направеното от мен е само за доброто на този клуб.
-Често обаче се чува, че са плащани големи комисионни и са изтичали много средства?
-Трансферна сума бе платена само за Педриня. Останалото са писаници на хора, които имат други цели, в своите повърхностни анализи. След всичко, което направихме в Бургас, просто е глупаво да обръщам внимание на такива свободни съчинения. Парите бяха инвестирани в базата и стадиона. Една от тези измислици е, че Фреди Бобич искал 100 000 евро, за да си пътува редовно до Германия. Разходите за това бяха за сметка телевизията, за която той коментираше. Той дойде в Бургас заради мен, не за да печели пари, а да помага на клуба.
- Все пак вероятно и вие сте направил някакви грешки.
- Сигурно е имало спортно-технически. Но основната бе привличането в клуба на ръководни постове на моя бивш мениджър Душан Буковак, който доведе и италианеца Персикети. Няма да навлизам в подробности, но разочарованието ми бе голямо.
- Сегашният наставник на "Черноморец" Димитър Димитров - Херо също атакува вашия период.
- Мога да кажа само, че Херо е един от най-добрите български специалисти.
- Преди "Черноморец" бяхте спряган и за "Левски". Какво стана?
- Чухме се два пъти със собственика Тодор Батков. На третия път той не ми вдигна телефона.
- Може ли пак да поемете български клуб?
- Защо не? Аз не съм примадона, а работохолик. Просто имам концепция и казвам какви пари са нужни, за да бъде осъществена. Не мога да давам празни обещания, че само със спортен бюджет от 1-2 млн. ще постигна чудеса.
- Какъв е вашият коментар за позитивната промяна в националния отбор?
- Любо Пенев е точният човек за него и той дойде в точния момент. Може да се справя със ситуацията извън терена. Там играчите много стриктно изпълняват изисканото от Любо и това води до успех. Пожелавам му късмет, за да стигне до световното.
- Защо преди него не успя Лотар Матеус?
- Защото не говореше български и му трябваше повече време, за да разбере българския манталитет.
- С какво се занимават децата ви?
- Синът ми Красимир е на 17 г. и от 5 г. е в професионален тенис интернат в Испания. Следващите 1-2 г. са от голямо значение. В тях ще стане ясно дали ще влезе в мъжкия тенис или ще търси друга реализация. Горд съм, както с него, така и с дъщеря ми Глория, която завърши своето образование и в момента работи.
- В България редовно ви разделят с приятелката ви Кати.
- Да, много се смея. Аз още не съм се оженил за нея, а постоянно ме развеждат.
Автор: Константин Ботушаров
