С трансфера си при лисабонските "лъвове" Балъков се превръща в един от малцината български футболисти успели да пробият в сериозен клуб от Западна Европа, без да са носили цветовете на двата български гранда ЦСКА и Левски.
Играчът с номер 10 бързо става любимец на феновете на новия си отбор и веднага си спечелва сигурно титулярно място в редиците на "зелено-белите". През 1991 година Спортинг завършва трети в португалското първенство, а оценките за българина в португалската преса са от ласкави по-ласкави. Голямо признание за великотърновеца идва през 1992 година, когато е обявен за най-добър футболист в португалската Суперлига от авторитетното местно издание "А Бола".
По това време звезда в Спортинг е и бъдещият носител на "Златната топка" Луиш Фиго. Малко след Балъков в лисабонския тим акостират и други двама българи - нападателите Ивайло Йорданов и Бончо Генчев.
Най-силния си сезон в Португалия Красимир осъществява през кампанията 1993/94, когато техничният халф нанизва 15 попадения в 29 шампионатни мача. Наградата за добрата игра на българския национал и неговите колеги са финалът за Купата на страната и бронзовите медали от португалския шампионат.
След приказното за Балъков и цяла България лято на 1994 година гениалният плеймейкър е в стихията си, което води до неспиращи бляскави оценки в португалските медии след всеки мач на Спортинг. През пролетта на 1995 година Краси записва най-големите си успехи на португалска земя - купата и Суперкупата на страната.
Периодът е подходящ българската звезда да се заеме с още по-голямо предизвикателство. От лятото на 1995 година Балъков вече е играч на германския Щутгарт, за което португалските приятели на футбола съжаляват дълго време.
СПОРТИНГ (1991 - 1995)
Спортинг - 1991/пр. - Суперлига, 18 мача/4 гола
Спортинг - 1991/1992 - Суперлига, 32/7
Спортинг - 1992/1993 - Суперлига, 32/12
Спортинг - 1993/1994 - Суперлига, 29/15
Спортинг - 1994/1995 - Суперлига, 27/6
