Красимир Балъков е един от най-успешните български национали. Добрите му игри в Етър в края на 80-те години носят на техничара първа повиквателна за националния тим и Краси прави своя дебют с фланелката с герба на родината на 2 ноември 1988 година в световната квалификация с Дания, завършила 1:1 в Копенхаген.
С екипа на "трикольорите" Бала записва 92 мача, в които вкарва 16 гола. Гениалният халф е част от т.нар. Златно поколение на българския футбол, достигнало своя апогей на финалите на Световните първенство в САЩ през 1994 година. На американския Мондиал Балъков носи фланелката с номер 20 и играе във всички седем мача, които България изиграва до спечелването на бронзовите медали в Лос Анджелис.
Великотърновецът, който по това време е играч на Спортинг, е считан за едно от откритията на световното в САЩ, като Балъков и Стоичков стават единствените двама българи в историята, намерили място в символичната единайсеторка на световен шампионат.
Бала показва брилянтна игра и специалистите го наричат Българина с бразилска техника. Краси изнася особено силни мачове срещу световния вицешампион Аржентина (2:0) и Мексико на осминафиналите. Срещу "ацтеките" халфът пропуска първата дузпа за България при изпълненията на наказателни удари, но в крайна сметка това не се оказва фатално за тима на Димитър Пенев. На четвъртфинала срещу действащия световен първенец Германия Балъков е в стихията си, като на моменти оставя зад гърба си по двама-трима от звездния Бундестим.
След щурото Американско лято България продължава с успешните си игри по пътя към Европейското в Англия. В тези месеци Балъков и компания са сред най-силните отбори на планетата. Краси е в основата на паметната победа над Германия през юни 1995 година, когато от 0:2 българите постигат невероятен обрат до 3:2.
На еврофиналите в Англия през 1996 година България постига победа, равен и загуба, което не й позволява да прескочи груповата фаза. Въпреки всичко, представянето на Балъков и компания по терените на Албиона е успешно, а българите използват инерцията си и се класират без проблеми за финалите на Мондиал'98 във Франция.
Краси, който между временно е обявен за най-добър футболист на България за 1995 и 1997 година, взема участие на финалите във Франция, където обаче под ръководството на Христо Бонев "трикольорите" търпят крушение, като това е фактическият край на Златното поколение от 1994 година. Малшансът попречва на Балъков да донесе точката на своя тим във втория мач срещу Нигерия, когато плеймейкърът успешно прехвърля вратаря на африканците, но топката тупва на сантиметри от гредата и излиза в аут.
След френското фиаско плеймейкърът временно прекратява участието си за българския национален отбор, за да го поднови повече от успешно в началото на новото хилядолетие. В кампанията за Евро 2004 Бала е истински вдъхновител на младото поколение, начело с новите звезди на българския футбол Димитър Бербатов и Мартин Петров, като ветеранът не пропуска и да наказва противниковите вратари. Заради нелеп жълт картон при гостуването на Естония капитанът трябва да пропусне решителната евроквалификация с Белгия през юни 2003 година. Така последният мач на халфа с екипа на родината се играе на 30 април 2003 година - приятелски мач с Албания в София, където публиката дълго аплодира своя любимец, който слиза от сцената като едно от най-бляскавите имена в историята на българския футбол.
БЪЛГАРИЯ (1988 - 2003)
92 мача - 16 гола
Участия: СП 94 (бронзов медал), ЕП 96, СП 98
Признания: Футболист номер 1 на България за 1995 и 1997 г., част от Идеалния тим на СП 94.
