Героят от САЩ 94 Красимир Балъков е желан събеседник по време на поредния Мондиал, който в момента се провежда в Катар. По този повод колегата Ивайло Йолчев интервюира магическия халф за вестник "Марица". Поместваме интервюто публикувано на сайта на вестника.
- Краси, броени дни след 17 ноември стартира и Световното първенство по футбол. Да започнем с паметната дата, има ли нещо неразказано от „Парк де Пренс“?
- Датата 17 ноември навява винаги позитивни, приятни спомени. Сигурно има неразказани моменти, но толкова неща излязоха през тези години, така че повечето интересни неща сигурно са излезли.
- И при двата гола на Емо Костадинов тогава бяхте замесен. Първо центрирахте за попадението му с глава, а в последната минута изкарахте топката дълбоко от нашата половина и намерихте Любо Пенев преди феноменалния му пас. Като че ли със затворени очи играехте?
- По принцип дълги години играехме заедно и това беше моментът, в който синхронът беше стигнал такава степен, че наистина можеше да си подаваме топката със затворени очи. Особено при втория гол! Атаката мина през Кременлиев, мен, Любо и накрая Емо Костадинов вкара невероятния гол в последната секунда. Между другото, нищо че времето ни притискаше, ние действахме спокойно. Бяхме сигурни, че само така можем да спечелим, и се получи.
- А първият гол заучено положение ли беше?
- Имахме заучени положения. Специално това центриране се получаваше, мога да припомня Световното в САЩ, когато на същата позиция се оказа Наско Сираков, вкара гол и си загуби обецата (смее се). В тази зона винаги имаше човек, който играе добре с глава - Наско, Емо или друг. Въпросът беше да центрирам точно.
- Говорим за победи над Франция и Аржентина, а сега се радваме на успех срещу Гибралтар. Дълга тема, но защо се стигне дотук?
Такава е реалността към момента, за жалост. Близо 20 години не може да излезем от сянката на Златното поколение. Причините наистина са тема на дълъг разговор. Сега обаче се появява някаква светлинка в тунела. Може да излезе нещо, но няма да стане веднага, нека не се лъжем. С подмладяването на националния отбор виждам амбицирани и мотивирани нови момчета. С времето ще добият и опит, и качества. Надявам се, най-после да се появи чаканата нова, успешна генерация в българския футбол.
- Това щях да питам - кога ще видим отново родни играчи на световно ниво, каквито бяхте вие, Стоичков, Емо Костадинов, Трифон Иванов, лека му пръст? Страхотната система и спортните училища ли родиха вашето поколение, школата на Велико Търново е емблематичен пример?
- Така е, тогава спортните училища създаваха отлични състезатели, а те бяха държавна политика. Ето, споменах държавна политика, а сега такава в спорта към момента няма. Но държавата ни е на такова дередже, че едва ли това е единственият проблем. Тези въпроси трябва да ги зададете на новия спортен министър, който още не е ясен. По принцип, когато вече има редовно правителство, спортната аудитория трябва да вземе дейно участие точно в тази тема - къде е държавата. И доста активни трябва да бъдат специално футболните ръководители, треньори. Защото в България държавата не дава и стотинка за футбол. За спорт отделя 0,09 процента от бюджета, което е направо нищожно.
- Отлично сте запознат с цифрите, да не би новият спортен министър да се казва Красимир Балъков?
- Аз не съм крил, че имах две покани за спортен министър през годините. Но моята посока е друга. Ако някой обаче потърси мнението ми за футболния бизнес, винаги съм готов да го дам.
- Намираме ви в Германия, усеща ли се настроение като на Мондиал?
- Много се говори, но не е това футболно настроение, което трябва да бъде на едно световно първенство. Има доста критики в немските медии за начина за провеждането на този Мондиал. Малко странно ще бъде, но пък интересно, защото за първи път първенството ще бъде в зимен период. Надявам се на интересни мачове, а футболът би трябва да бъде по-качествен. Играчите са по-свежи, не са толкова уморени като след цял сезон. Дано от самия старт видим атрактивни мачове.
- Букмейкърите не броят Германия сред топфаворитите, което по принцип винаги е грешка. Ще успее ли бундестимът да опровергае критиците?
- Трудно мога да кажа дали ще успее, защото напоследък резултатите не отговарят на традициите на немския футбол. Има доста изненади и сред селектираните играчи на Германия. Извън състава останаха доста опитни футболисти, но аз го намирам за нормално, защото като цяло футболът се развива в посока млади, млади и много млади играчи. Ще бъде интересно да наблюдаваме Германия. Не трябва да забравяме, че немската машина е способна на изненади, дори когато изглежда повредена.
- Кой ще е шампионът?
- Аз винаги съм за България, Португалия и Германия. Там мина моят път като футболист, не мога да съм за друг отбор. Уви, трябва да изключа нашата мила родина, която отдавна не е играла на световно първенство. Португалия и Германия обаче имат сили да стигнат високо на Мондиала. Дали ще са първи, не знам. Трябва да стискаме палци и за някой балкански отбор. Сърбите имат здрав тим, способни са на изненада. Хърватите са традиционно силни. Въобще, очаквам доста изненади, което е характерно за световните първенства. През 1994 година нас никой не ни чакаше на полуфинал. Може би това ще следят с най-голям интерес - откъде ще дойде изненадата.
- Планирате ли да отскочите до Катар за някой мач?
- Не, няма да отскоча до Катар. Може би ще коментирам някой и друг мач по телевизията. Ще гледам първенството на топличко вкъщи, а не на жега в Катар.
- Благодаря за интервюто и ви очакваме отново в българския футбол!
- Благодаря и аз, специални пожелания на читателите на „Марица“.
Визитка
Красимир Балъков е не само моторът на Златното поколение в българския футбол, но и един от най-добрите ни играчи в историята въобще. Халфът записа 92 мача с 16 гола за България. В клубната кариера има 537 срещи и 132 попадения с екипите на родния Етър, Спортинг (Лисабон) и Шутгарт. Шампион на България с „болярите“, носител на Купата и на Суперкупата на Португалия, с Щутгарт има една купа на Германия и две победи в турнира Интертото. Финалист за КНК с Щутгарт през 1998 година. В града на мерцедес става най-скъпоплатеният футболист в цялата Бундеслига.
След края на кариерата е треньор в Германия, Швейцария, Хърватия, родните Етър, Черноморец, Литекс и ЦСКА 1948.
