Красимир Балъков винаги е бил пример за подражание във футбола. Еталон. Без значение дали говорим за футболната му кариера у нас или пък в Германия. Независимо дали става дума за всичко, което направи като една от звездите в паметния ни национален отбор от 90-те години, Бала бе сочен от всички специалисти, без изключение, като определяща фигура за българския футбол, без която той би загубил огромна, съществена част от своя блясък.
Балъков беше "българският бразилец" по терените в САЩ, а в Щутгарт му организираха прощален мач, за който все още всички в Германия си спомнят с добри чувства. Под звуците на "Time to say goodbye", с вдигнатите двойни стени пред футболистите на съперниковия отбор, при изпълненията на статични положения и т.н., Бала каза "сбогом" на голямата игра.
Но професионализмът и класата му продължиха да съществуват. Той ги предава все още в амплоато си на треньор. В скромната наша действителност. Както сподели в интервю за ТОПСПОРТ - защото това е начинът - с доказани имена, които избират да се върнат у нас, след престоя си в чужбина.
Етър е различен отбор. Помним как изглеждаше съставът, в почти същата си реалност, с подобни на сегашните състезатели, преди идването на Балъков. Сега великотърновци са напълно променени.
Източник: LAP.bg
Някои от критиците на тима отбелязаха, че постигнатите страхотни резултати по време на подготовката са плод на случайност. И в предишния кръг на Първа лига, а и днес - срещу Берое обаче, Етър демонстрира завидно самочувствие, страхотен характер, бори се до последната минута за точката в срещата, въпреки че остана с човек по-малко още в 39-ата минута на мача.
Александър Томаш призна след края на срещата, че това е напълно променен състав. Че е имало моменти, в които Берое е бил застрашен. От останалите само 10 състезатели на Етър на терена. Камбуров също отчете възхода в представянето на великотърновския тим. Балъков пък съжали, че Етър не е стигнал до точката, а защо не и до победата в мача. И не се посвени да отбележи, че при напълно коректни съдийски отсъждания, резултатът е можел да бъде различен. Но съдиите и тяхната работа са различна тема. Щом ги оценяват високо в мачовете от евротурните, значи сигурно всичко им е наред.
Важното е какъв бе манталитетът на Етър. Какво бе поведението на футболистите на отбора. Нямаше продължително оспорване на втория жълт картон на Василев. Въпреки че повторенията показаха, че е бил не съвсем заслужен. Нямаше охкания и тюхкания след тази ситуация. Да, Балъков напусна скамейката недоволен на почивката, но кой не би се подразнил?
Поведението на всички обаче беше професионално. И до последната минута те държаха в напрежение своя опонент, а ако не беше пропускът на Боджадж малко преди края на срещата, равенството може би щеше да е заслужено за Етър.
Заради сърцатата игра и мъжеството на футболистите в отбора. Които не се държат като такива, състезаващи се за клуб със "средняшки" амбиции. А притежават онова, което допринесе за грандиозната кариера на именития им треньор - самочувствието на победител.
