Името на Красимир Балъков е парола за класа във футбола и го свързваме с големите победи на България от периода на Златното ни поколение. Легендата на българския футбол даде интервю пред репортер на Dir.bg, преди големия сблъсък на националите с отбора на Франция - квалификация за световното първенство по футбол в Русия.
Звезда в центъра на терена с националния екип, с този на "Етър", португалския "Спортинг" и германския "Щутгарт".
Като треньор опита да "внесе" нов модел на мислене и работа с "Черноморец", има опит в занаята на наставник и у нас, и в Германия, Швейцария, Хърватия.
Балъков притежава толкова футболна ерудиция и ноу хау, че не е лесно да намериш по-голяма фигура, с която да обсъждаш играта футбол. Особено преди мач България - Франция, който в събота би трябвало да върне на националния стадион усещането за голям футбол. Когато играеше поколението на Балъков, това бе постоянно усещане за нас, българите.
Самият Балъков бе основна фигура в отбора ни, победил „петлите” на „Парк де Пренс” преди 24 години в незабравим мач. "Дир.бг" го намери с въпросите си преди световната квалификация.
- Г-н Балъков, идва мач с един от най-силните отбори в Европа в събота. Какви са очакванията Ви? Франция несъмнено е фаворит.
- Така е, идват като голям фаворит. Но, както каза и селекционерът на нашия отбор Петър Хубчев, ние големи и реални шансове за класиране нямаме. И нямаме много какво да губим. Това е предпоставка без напрежение да се изиграе един мач за честта на националния отбор и за публиката. Надявам се на базата на последните резултати, особено у дома, стадионът да бъде пълен.
- Като казвате пълни трибуни, по ваше време това беше нормално. Какво е усещането?
- Невероятно е. Знаеш, че целият стадион е пълен и всички тези хора седят зад гърба ти. Именно това трябва да опитаме да върнем като основа за някакви добри резултати. Пред празни трибуни, дори с добри футболисти, е трудно да побеждаваш и да показваш силни игри.
- Какъв подход е правилен, когато насреща е отбор с по-добри индивидуалности, както е случаят сега срещу Франция?
- Според мен подходът е най-обикновен. Не трябва особено да мотивираш състезателите, още повече в националния отбор. Срещу такива силно изявени и класни противници, всички футболисти са безкрайно мотивирани. Така че кой знае каква психологическа и ментална подготовка не би трябвало да е нужна. Остава да се подготвят другите компоненти за една силна игра.
- Вие имате един важен гол срещу Франция при победата с 2:0 през 1992 г. по пътя към САЩ 94. Какво помните от онзи мач?
- Всичко си спомням, както е с повечето мачове за националния отбор. Мачът беше много важен, а те отново дойдоха като фаворити. Но ние успяхме със себераздаване и класата, която имахме, да им покажем, че и ние имаме добри изпълнители. И да победим. Моят гол беше малко късметлийски, стана рикошет. Но това беше важен мач и важна победа.
- В края на същите квалификации, разбира се, дойде "Парк де Пренс" и онзи гол в последната минута на Емил Костадинов.
- Това беше златният гол на златната генерация. Такова нещо никога повече няма да се случи. Може и пак да се класираме на световни и европейски първенства, но пътят, по който минахме тогава, и това, което изживяхме - не. Начинът, по който се класирахме остава уникален. Той е пример за всеки млад футболист днес. Няма големи и малки. Има можещи и вярващи. Ние бяхме поколение, което можеше, но и изключително много вярваше. Не се предавахме до последно.
- А предполагахте ли тогава, че онзи гол ще донесе след себе си успеха на световното и последвалите 2-3 златни години?
- Трудно е да предполагаш, че ще се случат така нещата, както се развиха. Всеки мач за нас беше удоволствие, изпитвахме радостта да се доказваме пред най-големите звезди, да играем срещу най-силните като равни и да ги побеждаваме.
- Знаете ли, че Франция няма победа у нас от 85 години? Традициите имат ли значение във футбола?
- Имат, но ако ги повторим и затвърдим. Когато приключат и вече не са традиции, няма значение. Това е нещо, което дава допълнително самочувствие, но не играе основна роля. Традициите са хубаво нещо, но с победи трябва да ги затвърждаваме.
- Вашите лични футболни спомени от френски играчи на терена - като съотборници или съперници.
- Не съм играл в един отбор с французи, но с големи играчи като Жинола, Папен, Дешан, който днес е треньор на Франция, сме се срещали на клубно и национално ниво. Това са силни футболисти с много големи постижения. Винаги французите са били конкурентни на национално ниво. За наше голямо удоволствие успяхме да пречупим една тяхна генерация от много добри футболисти и да отидем на световното първенство през 1994 г.
- В последната година голяма част от вашето поколение се събра пак на терена за три благотворителни мача у нас. Какви истории се разправяха около терена?
- Спомняхме си хубавите години и истории. А хората по трибуните и пред телевизорите са се сещали вероятно за това какво трябва да се случва и днес по стадионите. Ние сме вече на по 50 и повече години, но хората идваха и изпитаха удоволствие да ни гледат как играем. Това, което е радващо, че много деца дойдоха. Тези мачове за това се правят - да се даде пример, да се заразят и запалят младите.
- Имаше ли я пак тръпката, когато стъпихте на терена по екип?
- Винаги. Футболът е целият ни живот, от деца до днес. И на 90 години да станем, пак ще я има тръпката, въпросът е вече какви възможности имаме. Но все още стават интересни неща на зеления терен, не сме толкова остарели явно!
- Виждате ли прогрес в българския футбол? Примерно с добрите резултати на националния отбор, в пробивите на "Лудогорец" в евротурнирите?
- Това, което казвате и се вижда, не може да се отрече. Жалкото е, че нямаме възможностите, най-вече финансови, каквито имат големите страни. Говорим за телевизионни и рекламни права. Футбол без пари не се прави. Няма как да стане. На базата на нашите възможности се виждат светлинки в тунела. Но не е достатъчно, за да създаваме нещо по-дългосрочно. Имаме доста чужденци в нашето първенство и някои от тях са с хубави качества. Липсват обаче повече българи, а национален отбор се прави от български играчи. За жалост липсват много талантливи млади български футболисти и клубовете се принуждават да привличат чужденци.
- Имате ли любим мач и любим гол за националния отбор?
- Всички голове за България са важни. Може да е с рикошет, както беше срещу Франция, но мачът свършва 2:0 - важна победа! Най-красив... може и да се сетя за такъв. Но любим - не, всички са ми любими. Виж, ако зададем на Емо Костадинов този въпрос, той едва ли ще има съмнения кой гол да посочи!
- Връщаме ви още малко назад. Наистина ли имаше реална възможност да преминете в "Барселона" след световното САЩ 94? И съжалявате ли, че не стана?
- Имаше напълно сериозна възможност. Борбата тогава бе дали да привлекат мен или румънеца Георге Хаджи. Но явно моят клуб "Спортинг" поиска по-сериозни пари за мен, отколкото неговият - "Бреша", е искал за Хаджи. Имаше сериозен интерес, но не се получиха нещата.
Щеше да е безкрайно удоволствие за мен да поиграем няколко години с Ицо в "Барса"... Сигурен съм, че и за него щеше да е удоволствие.
- Винаги. Футболът е целият ни живот, от деца до днес. И на 90 години да станем, пак ще я има тръпката, въпросът е вече какви възможности имаме. Но все още стават интересни неща на зеления терен, не сме толкова остарели явно!
- Виждате ли прогрес в българския футбол? Примерно с добрите резултати на националния отбор, в пробивите на "Лудогорец" в евротурнирите?
- Това, което казвате и се вижда, не може да се отрече. Жалкото е, че нямаме възможностите, най-вече финансови, каквито имат големите страни. Говорим за телевизионни и рекламни права. Футбол без пари не се прави. Няма как да стане. На базата на нашите възможности се виждат светлинки в тунела. Но не е достатъчно, за да създаваме нещо по-дългосрочно. Имаме доста чужденци в нашето първенство и някои от тях са с хубави качества. Липсват обаче повече българи, а национален отбор се прави от български играчи. За жалост липсват много талантливи млади български футболисти и клубовете се принуждават да привличат чужденци.
- Имате ли любим мач и любим гол за националния отбор?
- Всички голове за България са важни. Може да е с рикошет, както беше срещу Франция, но мачът свършва 2:0 - важна победа! Най-красив... може и да се сетя за такъв. Но любим - не, всички са ми любими. Виж, ако зададем на Емо Костадинов този въпрос, той едва ли ще има съмнения кой гол да посочи!
- Връщаме ви още малко назад. Наистина ли имаше реална възможност да преминете в "Барселона" след световното САЩ 94? И съжалявате ли, че не стана?
- Имаше напълно сериозна възможност. Борбата тогава бе дали да привлекат мен или румънеца Георге Хаджи. Но явно моят клуб "Спортинг" поиска по-сериозни пари за мен, отколкото неговият - "Бреша", е искал за Хаджи. Имаше сериозен интерес, но не се получиха нещата.
Щеше да е безкрайно удоволствие за мен да поиграем няколко години с Ицо в "Барса"... Сигурен съм, че и за него щеше да е удоволствие.
Вижте головете и асистенциите на Краси Балъков за националмия отбор ТУК
