Красимир Балъков даде интервю за БЛИЦ СПОРТ. В него не говорихме толкова много за футбола, а за други неща. Вижте нестандартния разговор, който проведохме с един от най-легендарните ни футболисти за всички времена.
- Г-н Балъков, получихте покана за благотворителния мач, организиран от Димитър Бербатов и Луиш Фиго на 14 юни в София.
- За мен е чест и удоволствие да участвам в предстоящия мач. Аплодирам от все сърце идеята. Такива каузи в България не са практика, но аз вярвам, че те тепърва ще придобиват популярност. Двубоят е пример, че сме част от Европа. Надявам се стадионът да се напълни и да има великолепна атмосфера по подобие на тази, която бе преди година на 50-годишния юбилей на моя много добър приятел Христо Стоичков. Ще играя с удоволствие, за да забавлявам себе си и най-вече феновете, които ще бъдат на трибуните.
- Истинските приятели съществуват ли и колко са на брой във вашия живот?
- Те съществуват, но са малко на брой. Всеки трябва да ги избира спрямо себе си. Моите са тези, които са били и са лоялни, коректни и честни. Ако трябва да бъда откровен, перфектният приятел от приказките и книгите го няма. Приятелството е нещо много лично, нещо много свещено.
- А предателите. Кога сте се чувствали най-много предаден и от кого?
- Думата „предател” е много груба за мен... Аз бих определил подобни хора като такива, които не отговарят на моите виждания за живота, на моя мироглед. За съжаление съществуват такива хора и то не малко, но аз ги игнорирам и задрасквам от своя живот.
- Често участвате в благотворителни дейности. Имали обаче случаи, когато сте помагали на хора, без да афиширате публичност?
- Моята публичност в социалната дейност е ясна и точна. Аз съм посланик на „Добра воля на SOS детски селища в България” повече от 20 години. Иначе, когато съм имал възможност, съм го правил. Правил съм го от сърце, без да е нужно тази ми дейност да има показност. Човек не е слънце да огрее навсякъде, но когато има възможност, трябва да помага.
-Разкажете нещо повече за сина ви Красимир и дъщеря ви Глория. Къде са и с какво се занимават в момента?
- По принцип не обичам да коментирам личния си живот... Те са в Германия и всеки от тях е тръгнал по своя път. Синът ми, който е роден през 1995 година, се занимава сериозно с тенис. Дъщеря ми, която е с пет години по-голяма, има сериозен приятел. Заедно имат съвместен бизнес. Отделно тя работи в очна клиника.
- А племенникът ви Антоний тръгна по футболната пътека?
- Да. В нашето семейство брат ми е този, които прокара тази футболна пътека. Племенникът ми е едно великолепно младо, можещо и коректно момче. Жалко, че нямаше шанса да скочи по-високо във футбола. Но понякога царската корона тежи много. Ако си дете или роднина на някого, който е изградил име във футбола, трябва да даваш много от себе си. Той го прави, но както вече споменах, късметът не му помогна. Въпреки това за мен Антоний е качествен футболист. Радвам се, че той и децата ми вървят по правилния път.
- Още ли колекционирате картини? Колко са вече на брой и как се запалихте по това хоби?
- Моята страст започна от студентските години, когато в университета във Велико Търново учих специалност „история и география”. Тогава се запознах с моята бивша съпруга, която също беше студентка. Благодарение на нея се запалих по картините. В последно време нямам време за това ми хоби, защото често съм в чужбина. Иначе бройката на произведенията, които притежавам, не е никак малка – над 250. 80% от картините са на български художници, имам и на американски, португалски, както и на творци от други националности. Аз обичам да говоря с тях, за да усетя начина, по който са нарисували картината. Защото, когато художникът рисува, той чувства, той дава цялото си сърце, енергия и най-вече въображение, за да подготви и да реализира своя продукт.
- Как се захласнахте по голфа и дали и там сте такъв магьосник, какъвто бяхте на футболния терен?
- О, не, не. Далече съм от истината! Аз обаче играя за удоволствие. Тръпката е невероятна, трябва да я изпиташ. Тези, които имат възможност, да се занимават с голф, нека не се колебаят. Нека опитат. Голфът освобождава, зарежда те с енергия и най-важното - възрастта е без значение.
-Стоичков също е фен на голфа. Имало ли е двубои помежду ви и кой е по-добрият?
- Да, играли сме, разбира се. Сега през юни, като се върне за мача на Бербатов, се разбрахме отново да се видим на игрището за голф и да премерим сили. Между нас винаги стават интересни двубои. Знаете ли какво заяви Ицо преди време. Каза следното: „Ние с Краси сме най-добрите футболисти-голфъри в света!” (смее се).
- Вие сте легенда на Щутгарт, където е седалището на Мерцедес. Колко коли от прочутата марка сте сменили?
- О, братко мой, не съм ги броил! Със сигурност са над 20. Като бях футболист на Щутгарт, всяка година получавахме по една нова кола. Но това не е важно. Важното е, че съм се возил и продължавал да се возя в един от най-качествените и комфортни автомобили, които съм карал, защото съм карал и други. Оставам си фен на Мерцедес. С прекрасни чувства към марката, която ненапразно е №1 в света години наред.
- Ще ви върна малко назад във времето. Вярно ли е, че едно време сериозен интерес към вас е имало и от страна на Левски?
- Приятелю. Аз съм цесекар, откакто се помня. Душата ми е винаги е била червена. Това е отговорът ми (смее се).
- А Барселона?
- Да, от Барса имаше реална оферта, когато играех в Спортинг (Лисабон). Борбата беше между мен и Хаджи. Ние бяхме идентични футболисти с румънската легенда. Всичко беше на везните до последния момент. Накрая шефовете на Барселона избраха Хаджи, най-вече заради трансферната сума. Просто от Спортинг поискаха повече пари за мен и така се размина вероятността със Стоичков да бъдем съотборници на „Камп Ноу”.
- При престоя ви в Черноморец като треньор някои „доброжелатели” ви обвиниха, че вие и екипът ви, заедно с Фреди Бобич, сте източили парите на Митко Събев, без да постигнете нищо. Какво ще им отговорите?
- Ами това са хора, за които ме питахте в третия ви въпрос. Те не познават правилата на футболния бизнес. Такива, както вече казах, ги задрасквам от раз. Истината е, че ако ние бяхме останали и имахме финансовата подкрепа на Събев, която беше в началото, в момента щяхме да бъдем повече от това, което е Лудогорец. Проектът стартира в края на 2008 година и бе уникален и невиждан за България. Разполагахме и с втори отбор – Поморие, където треньор беше Петър Хубчев. Там играеха млади и изключително перспективни футболисти, които през 2010 година достигнаха до финала за Купата на България и за малко да го спечелят срещу Берое. Те бяха в нашата концепция. Те трябваше да влязат после в първия отбор. Ние мислехме мащабно и далновидно. Но впоследствие нещата не се развиха, не по наша вина. А днес Черноморец щеше да е това, което е Лудогорец на Домусчиев и това, което Гриша Ганчев прави и ще направи в ЦСКА. Въпросните „доброжелатели” изкараха нас виновни. Даже един от тях написа книга, в която обвини мен и Бобич. Бобич, който е доказан професионалист, вършещ си винаги перфектно работата. Където е бил, все е успявал. В момента го прави и в Айнтрахт (Франкфурт) като спортен директор.
-Май никога не са ви задавали този въпрос – коя е за вас тройката на най-добрите футболисти в света?
- Бобич-Елбер-Балъков! Синхрон, който рядко се получава. Колко години сме играли и колко гола сме вкарали. Това е една доказана в историята тройка. Вижте, не само трима, много са най-добрите футболисти за мен. Христо Стоичков от българите задължително влиза в моята класацията. Диего Марадона пък е най-невероятният футболист, който съм гледал. Симпатизирам на импровизацията, на нестандартните играчи. Такъв беше Ромарио. От новата ера е ясно кои са – Меси и Роналдо. Най-важното качество за един футболист обаче е постоянството. То прави разликата от другите. Постоянен ли си и имаш нужните качества, значи си голям футболист. Примерът, който ще дам е Стоичков.
- Един химеричен въпрос: Ако получите за три дни цялата власт в световния футбол, какви три промени ще направите?
- Първото нещо - ще се опитам да вкарам не само в напредналите държави, но и навсякъде по света, най-новите технологии. Имам предвид видеонаблюденията и повторенията. Така нареченото „ястребово око”. Този път технология ще намали драстично съмненията за корупция във футбола.
Второто нещо – да се даде по-голяма власт на треньорската професия. Бих вкарал правило, което да гласи следното: когато се подпише договор с треньор, той да не може да бъде сменян минимум една година. Наставникът трябва да разполага с достатъчно време, за да реализира плановете и целите си – селекция, трансфери, подготовка. Необходимо е да бъде педагог и психолог – да овладее съблекалнята, да въведе ред и дисциплина. Няма как той да поеме тима и отборът да започне да функционира пълноценно веднага. Трябва време, а за съжаление такова не се дава на доста треньори не само у нас, но и на някои места в чужбина. Третото нещо – няма да разреша на нито един отбор, който няма добър терен, да участва в професионално първенство. Терените са основният елемент, върху който се гради футболният продукт.
- За финал ще ви попитам за предстоящия решителен мач на родния ви клуб Етър. „Виолетовите” приемат днес Царско село във важна битка за влизане в елита.
- Нека в последния домакински мач за сезона, всички които обичат футбола и града ни, да дойдат на стадиона! Нека го изпълним така, както в най-добрите шампионски времена на Етър! Нека подкрепим нашия отбор, който съвсем заслужено е на първо място в класирането. Аз ще бъда на стадиона!
