Легендата на българския футбол Красимир Балъков говори в предаването на DIEMA SPORT „Домът на футбола“, за стажовете, които му предстоят във водещи немски клубове, за проблемите във физическата подготовка на отборите у нас, за престоя си като треньор в България, както и за възможностите, които е имал като футболист.
„Аз мога да гледам Реал Мадрид, Барса и Байерн Мюнхен, но нещата не мога да ги интегрирам в нито един отбор, в който реално мога да ида сега. По тази причина сега избирам отбори, които са добре в класирането, но на базата на много работа. Така си сверявам часовника, за да видя как са нещата в европейския футбол. Има разлика да гледаш отстрани и да влезеш в кухнята“, започна Балъков.
„В Лайпциг имам възможността да посетя не само треньорското ръководство, но и да видя структурите му. Това е клуб, който бързо изскочи, което се дължи както на пари, така и на организация. Парите вървят с компетентността. Човекът, който движи цялата организация ми е бил треньор. Имал съм зарядни конфликти с него. Но във времето сме останали добри познати. Използвах възможността да му се обадя и да организирам този стаж там и да видя нещо ново“, добави Балъков.
„Треньорската професия все още ми е приоритет. В тази професия трябва да улучиш момента. Невинаги може да си там, където има основа за успехи. Както казах, до лятото ще сверя часовника си, ще направя посещения в три клуба, а след това, дай Боже, да съм на място, където мога да се реализирам. Ако не, ще мислим за бъдещето“.
„Немският футбол прави много нови неща, които са не дотолкова популярни в Европа. Те започнаха първи да интегрират изцяло млади треньори - без опит. Специалист, спечелил нещо с юношеските гарнитури, получава шанс в първия отбор. Имат смазана машина, която функционира и така дават възможност на младите да са близо до тях. Все пак това е новост в съвременния футбол и ме изненада. Друга новост – германският футбол винаги е изкарвал качествени вратари. Новото - Нойер, който играе много с крака. Той играе като либеро. Много отбори залагат и на тази тънкост, стражът да е единадесетият полеви играч. Треньорът на вратарите на Лудогорец Бернд Дреер – след като е работил с Магат, не може да е лош треньор. Без да го познавам лично, мога да кажа, че е добро попълнение“, отбеляза още Балъков.
„Физическата подготовка у нас не, че се подценява, но няма нужната компетентност. Има добре подготвени тимове, но като се излезе на евросцената, нещата се виждат по-добре. Но има и други причини – някои тимове нямат нужното време. Ние свършваме средата на май и средата на юни играем квалификации за УЕФА. Няма начин да подготвиш тима си по най-добрия начин“.
„Ако българските ръководители бяха осъзнали, биха вложили малко повече идея в кондицията, Трендафил Терзийски е чудесен специалист, можеше много млади да добият опит от него.“
„Не, мисля, че се правят крачки напред. Разбира се, в изявите на националния отбор има негативизъм. Но следва да отбележим представянето на Лудогорец в евротурнирите. Трябва ни малко време. Сега се направиха бази. Боби Михайлов влезе в една от комисиите на ФИФА. Има и позитивни крачки напред. Въпросът е дали ще успеем, дали ще постигнем нещо постоянно, да имаме една генерация, която да можем спокойно да се класираме за следващото Световно, Европейско“.
„Аз се прибрах през 2008 -а година за проекта с Черноморец Бургас. Натрупах много голям негативизъм. С толкова негативна медийна кампания не съм се сблъсквал никога. Такова усещане не съм имал никога. Дори до днес се говорят глупости, в които няма нищо вярно. Книга се написа по мой адрес и по адрес на Събев. Ние оставихме в Бургас бази, терени, оставихме всичко, аз отидох там с голямо желание, да внедрим нещо истинско и направихме доста неща. Фактически започнахме да правим това, което сега се прави в Лудогорец. Но когато спрат финансовите средства, ти като треньор си загубен и проектът рухва. Ако сега братя Домусчиеви спрат да дават пари, какво ще стане с Лудогорец? Ще обвиняваме Дерменджиев, че е съсипал отбора...
Мисля, че за година и няколко месеца с Литекс имахме най-младия отбор в А група – 22-24 години бе средната възраст. Играхме добре, нямахме сривове. Мисля, че времето бе добро. Организацията бе на добро ниво. Със Стойчо Стоилов работехме добре. Всичко бе много позитивно“, разказа Балъков.
„Ние се чуваме често с хората, с които работихме заедно, когато има нужда от помощ и мнение, винаги съм го давал. Аз обичам да помагам на българския футбол, дори да не съм вътре. Помагам на Търново. Член съм в Управителния съвет. Искам да създадем добра организация, за да стъпи футболът на добра база. Опитвам се да помогна, с каквото мога. При мен са идвали играчи на ЦСКА за възстановяване. Кристиян Малинов е в Щутгарт благодарение на мен“.
„Казах и на ваши колеги, уважавам Гриша Ганчев, за да давам поводи за спекулации. След като не съм станал треньор на ЦСКА, не е имало нищо. Ако някой ме иска за треньор, ще ме вземе“, отсече Балъков.
„Дай Боже с Петър Хубчев да има повече позитивизъм. Аз съм далеч от мисълта, че той ще промени коренно нещата. Но може да направи по-добър климат, да се обединят играчите, да са един отбор, да има по-голямо желание за победа. Ако някой се обади, няма да е Борислав Михайлов. Ако се обажда някой, или ще е Лечков, или някой от вицепрезидентите. С Михайлов се чуваме за други неща. Поздравих го избирането в комисията на ФИФА“, обясни Балъков.
„Имаме възможност да градим и да си намерим лична стратегия, която носи успех. Както е Лудогорец, сега ЦСКА иска да направи нещо, Левски също. Лудогорец изглежда недостижим. Но съм убеден, че амбициите на хората от ЦСКА, голяма част от тях бяха в Литекс, знам какви са. Няма да се оставят да бъдат втори, трети. За Левски познавам ги хората, но не съм така навътре“.
„Ние можем да интегрираме тотално в нашия футбол медицинското обслужване, физиотерапията, кондиционния елемент, но там ние куцаме. Нямаме нужната база за възстановяване. Имаме добри лекари, те дават диагноза и след това всичко умира. Освен, спортно- техническата страна на самия отбор“.
„Мисля, че преди една година казах, че съжалявам, че не съм играл на Европейското през 2004-а. Ако се върна назад, някои неща няма да ги направя. Аз прекратих кариерата си през 2004-а. Грешка. Трябваше да си изиграя Европейското и да поиграя още две години“, върна се назад Балъков.
„Аз съм щастлив човек, мога спокойно да спя, не мисля, че съм пропуснал нещо в кариерата и живота си. Не ми е липсвал късмет. Имал съм малко лош късмет във времето. Можеше да играя в по-големи клубове като Барселона, Реал Мадрид, Интер, Байерн, но съдбата така се стече. Това, което съм постигнал, доволен съм. Имам две деца. Доволен съм от това, което постигнах, доволен съм“, завърши Балъков.
