Феликс Магат е един от емблематичните германци във футбола. И като играч и като треньор. Някои обаче го наричат Садам Хюсеин на футбола, набеждавайки го за жестоки методи в работата със състезателите. И до днес, както сам признава, Магат много цени тримата българи, с които е работил - Красимир Балъков, Петър Хубчев и Йордан Лечков. Специалистът даде специлано интервю за предаването на ТV+ Код спорт, в което коментира детайлно очакванията си за UEFA EURO 2016 и в частност се спря на немската селекция.
- Г-н Магат, преди 36 години станахте европейски шампион с Германия. Какви са очакванията за Евро 2016?
- Със сигурност ще е много интересен турнир. Германия е един от фаворитите за титлата. Очаквам интригуващи мачове. Там ще са доста силните отбори на Испания, Англия и Франция.
- Защо Германия не е толкова впечатляваща след победата над Аржентина на финала на Мондиал 2014 на "Маракана"?
- Съвсем нормално е след толкова голям успех като световната титла да се променят някои неща. Определени футболисти се отказаха и се наложи треньорът да гради почти нов тим. Приемам за нормално и очаквано бундестимът да не играе толкова силно.
- Доколко липсват отказалите се Клозе, Лам и Мертезакер?
- Никога не е добре да ти ги няма такива играчи. Особено трудно е да се замени капитанът Лам. Въпреки това мисля, че сегашните германски национали имат достатъчно качества, за да се причислят към фаворитите на европейското.
- Трябваше ли Бастиян Швайнщайгер да отиде в Манчестър Юнайтед? Той е истинска легенда в Байерн.
- Налага се да уважим решението му да потърси нещо различно. Целият си футболен живот Швайнщайгер посвети на Байерн. В края на кариерата си поиска нещо различно. Освен това за почти всеки футболист е мечта да играе в Юнайтед. Според мен той още може да се наслади на живота в Англия, въпреки че в първата си година имаше доста проблеми. Швайнщайгер навсякъде ще е лидер.
- Коя ще е голямата звезда на европейското? Може би е времето на Кристиано Роналдо?
- Досега Роналдо е спечелил много, но само в клубните си отбори. И за негово съжаление все още нищо особено с националния тим на Португалия. Страхувам се, че и този турнир няма да е на португалците. Няма да се изненадам, ако изгрее някое неочаквано име. Дори бих прогнозирал, че ще е от германския отбор.
- Какви са най-добрите ви спомени от Евро 1980?
- Беше прекрасен турнир, а разбира се, всичко помня от финала срещу Белгия. Играхме на прекрасни стадиони и спечелихме. Наслаждавахме се на всяка минута. Германия беше много силен отбор.
- А какво е чувството да загубиш два поредни финала на световни първенства, както ви се случи през 1982 и 1986 година?
- Първо е страхотно да стигнеш до мача за титлата. Второ е ужасно да си толкова близо и да не я спечелиш. През 1982 година трябва да призная, че италианците бяха очевидно по-добрият отбор. На Мондиал'86 истината е, че Германия трябваше да е световен шампион. Когато бяхме близо до победата, нещо в главите ни изчезна. И накрая Аржентина спечели.
- Тогава играхте срещу Диего Марадона. В днешния футбол №1 е Лионел Меси. Кой от двамата предпочитате?
- При Меси е актуален случаят на Роналдо. Той е по-важен за клубния си отбор, отколкото за националния. Точно обратното е с Диего Марадона, който почти сам спечели световната титла за Аржентина. Разбира се, това, което прави Меси в "Барса", е впечатляващо. За своя тим той е много по-важен, отколкото Марадона в клубовете си. И смятам, че е крайно време Меси да спечели трофей и с Аржентина.
- Играхте 10 години в Хамбургер. Спечелихте три титли, купата на европейските шампиони. Разкажете ни за финала срещу Ювентус и за вашия победен гол?
- В този ден всичко ни вървеше. Бяхме голям аутсайдер срещу Юве. Там играеха шестима световни шампиони от 1982 година. А освен това полякът Збигнев Бониек и Мишел Платини. Срещу тази мощ трябваше да отвърнем с много борба. Играехме за победа, както ние немците си знаем. В нито един момент не се затворихме, не ни беше такъв стилът. Атакувахме. Дори успяхме да контролираме темпото. Така изненадахме Юве. Да, аз вкарах един щастлив гол в деветата минута. С него мачът се реши доста бързо. Обаче показахме достатъчна стабилност, за да задържим победата до 90-ата минута. Тримуфът ни не беше незаслужен.
- Казахте щастлив гол, но той беше по-скоро невероятен.
- Да, страхотен беше. Но да вкараш от такъв ъгъл си беше истински късмет. Топката попадна точно в сглобката. Не се случва често.
- Защо Хамбургер не успя да надгради върху този успех?
- В тези години Хамбургер беше истинска сила в Бундеслигата. Както вие казахте, спечелихме три титли. След победата над Ювентус някои основни футболисти напуснаха и ние не можахме да ги заменим подобаващо. Да, успяхме да спечелим купата на Германия през 1987 година, но това беше. Но никога вече не показахме класата от финала срещу Юве.
- Кога беше по-лесно да станеш европейски шампион - при предишния формат на турнира или при Шампионска лига?
- Преди играехме само срещу шампионите на страните. Още от старта трябваше да планираш, че ще срещнеш много трудни отбори. Сега груповата фаза е отегчителна за големите клубове. Много рядко някой може да им сложи прът в колелата. Става интересно, когато започнат елиминациите. Силите на водещите тимове са много изравнени. Накрая победител и шампион става този, който е имал най-голям късмет през сезона.
- Като футболист останахте винаги верен на Хамбургер. Нямахте ли оферти?
- Когато играех в Хамбургер, имах късмета да съм в най-добрия отбор. Три титли взехме, три пъти бяхме втори, играхме два финала в евротурнирите. Нямаше смисъл да се местя при толкова много успехи?
- Защо в последните години Хамбургер се бори непрекъснато за спасение, а не за място в Европа?
- Защото не може да направи боеспособен отбор. Когато не се развиваш, не само не печелиш трофеи, но и започваш да се притесняваш за мястото си. В последните сезони ситуацията в Хамбургер наистина е плашеща. Отборът може само да е щастлив, че не е изпаднал. Този сезон беше малко по-добър, но въпреки това в нито един момент не сме имали чувството, че отново ще станем старата сила.
- Щутгарт изпадна, Вердер се спаси накрая. А Кайзерслаутерн отдавна не може да се върне в елита. Какво се случва с традиционните за Германия отбори?
- Проблемът им е, че в ръководствата има повече политика, отколкото футбол. По правилния път вървят Аугсбург и Майнц, например. Традиционните клубове останаха дори зад Дармщад. Изведнъж по-малките отбори започнаха да са по-успешни от големите.
- Какво трябва да се направи, за да спре доминацията на Байерн?
- Много, много трудно е това да се случи. Байерн е най-добрият германски клуб с голяма разлика пред останалите. Борусия (Дортмунд) успява в някои неща само да ги доближи. След това обаче има прекалено голяма дупка с всички други. Байерн има два пъти и повече по-голям оборот от Борусия. А Дортмунд е също с толкова повече от останалите. Не виждам как доминацията на Байерн скоро ще спре.
- Убива ли конкуренцията Байерн?
- Байерн доминира със своята мощ. Ръководството се опитва така да позиционира клуба, че всеки футболист иска да отиде там. Това, разбира се, има своите последствия. Другите отбори не могат да се противопоставят.
- Да поговорим малко и за треньорската ви кариера. Защо минаха цели 10 години от края на футболната, за да започне новата?
- След активното ми време като играч станах спортен директор в Хамбургер. След това реших за две години да отделя цялото си време на учене за треньорска диплома. Но не бях сигурен дали наистина искам да остана във футбола. През 93-а все пак реших да бъда треньор и започнах в аматьорската лига. Впоследствие тренирах юношите на Хамбургер. Исках да се изкачвам по стълбицата на новата ми професия. Чак през 1995 година станах треньор на първия отбор на Байерн.
- Винаги сте тренирали традиционни отбори като Хамбургер, Вердер, Щутгарт, Волфсбург, Шалке, Байерн. Къде се чувствахте най-добре?
- Моят отбор винаги ще е Хамбургер, защото играх най-дълго там и постигнах много успехи. Треньорската ми кариера винаги е била много интензивна. Навсякъде съм опитвал да бъда успешен и да давам нов облик на отбора си. Най-щастливото ми време беше в Щутгарт, където прекарах три години и половина. Там нещата се получиха не само от спортна гледна точка, но и семейството ми се чувстваше отлично.
- Известен сте, че идвате в тежки моменти и спасявате отборите. Как успявате? Кога беше най-трудното?
- Винаги е трудно, когато дойдеш късно. Трудно е да дадеш необходимото влияние върху отбора, за да остане клуба в елитното първенство. Много по-лесно е да започнеш преди началото на сезона. Трудно ми беше във Вердер и Нюрнберг. Но думата "Най" ще я използвам за Волфсбург, където постъпих на работа през март. Беше почти невъзможна мисия да се спасим. И все пак, това се случи чак в последния кръг, с победа на терена на Хофенхайм.
- Вие сте първият треньор, направил два поредни дубъла с Байерн. Но къде е по-голямо щастието - да станеш шампион в Мюнхен или във Волфсбург?
- Във Волфсбург имах много повече лично влияние, отколкото в Байерн. В титлата на "вълците" има значително повече мое участие. Поех отбор, който се бореше да не изпадне. А след две години стана шампион. Тази титла ценя повече от двата дубъла с Байерн. В Мюнхен има много организиран клуб. Там треньорът получава много по-широки възможности.
- При кое уволнение сте бил най-разочарован?
- Разбира се, при уволнението в Хамбургер. Да ме изгони моят отбор, много ме натъжи. Трябваше да си тръгна два кръга преди края на сезона.
- Само веднъж работихте в чужбина. Защо не ви се получи във Фулъм?
- Комично е, защото винаги съм искал да работя в чужбина. След като приключих с Хамбургер, помолих президента на германския футболен съюз да ми помогне в тази мисия. За съжаление не се случи. Така се разви кариерата ми, че поемах все отбори от Бундеслигата, които са в криза. И чак най-накрая се стигна до отиването във Фулъм.
- Защо не успяхте там? Този сезон тимът едва се спаси от изпадане в трета лига.
- Фулъм беше една невъзможна задача. Нямаше как да задържа тима във Висшата лига. Новите собственици на Фулъм не са наясно какво е футбол. Поех отбора на последно място и имах само два месеца, за да запазя мястото му в елита. След като изпаднахме, ми поставиха задача да направя нов отбор. Само, че не взеха нито един от футболистите, които исках. Фулъм не можеше да бъде боеспособен в Чемпиъншип и затова играе такава незавидна роля. В този клуб спортът е на последно място.
- Във Фулъм имахте българин - Николай Бодуров. Защо не успя да се адаптира към английския футбол?
- За мен той беше много добър за английския футбол. Проблемът е във Фулъм, който се управлява погрешно. На мен ми беше трудно да работя, но същото се отнася и за играчите като Бодуров. Обкръжението не пасваше там.
- Юрген Клоп е едва вторият германски треньор във Висшата лига след вас. Защо в Англия не приемат немската треньорска школа?
- И това го намирам за комично. Не само в Англия, но и в целия свят германската треньорска школа не е много приета. Мисля, че сами сме си виновни, защото гледаме критично на нещата. От 60 години Германия е на върха на световния футбол. Играе сериозна роля в почти всички големи турнири. Но нашите треньори не са ценени в чужбина за разлика от холандците, които са много по-активни и приемани. За мен тази ситуация си е комична.
- Каква е най-голямата разлика между Бундеслигата и Висшата лига?
- Всички английски отбори са позиционирани много добре в рекламата и на пазара. В Англия се играе изключително силово. Който не може да печели единоборства, не може да играе там. В Германия целта е да се играе по-комбинативно, по-бързо. В Англия сериозните сблъсъци са всяка секунда. И затова британският футбол е по-атрактивен, отколкото е Бундеслигата.
- Известен сте, че много държите на дисциплината. Вярно ли е, че вашите играчи са ви наричали Садам?
- Едни ме наричат така, други го казват по друг начин. Много названия съм чувал за себе си.
- Харесва ли ви този прякор?
- Какво значи да ми харесва? Изсмукано е отнякъде. Има всякакви играчи. Много от тях не са успешни. Те са ме наричали с подобни прякори, за да обвинят мен, защото не могат да станат добри. Вземете например Иван Ракитич. Сега играе в Барселона. Две години беше при мен в Шалке. Попитайте такива играчи за мен. Те са ми благодарни, те са успешни и ме ценят, защото знаят как съм работил.
- Кой треньор бе пример за вас и кой е най-добър в момента?
- Вижте - трудно е да се определи. Най-добрите отбори в Европа са се развили като съвършени клубове. Могат да си позволят почти всеки футболист на света. Такива отбори са напълнени с играчи, които са готови и няма нужда да бъдат развивани повече. Това е в противовес на малките клубове, които нямат големи финанси за трансферната си политика. Там треньорът трябва да развива футболистите. Сега на голямата сцена излезе Атлетико, който няма финансовите възможности на най-големите като Барселона, Реал и Байерн. Там заслугата на треньора и играчите е много по-голяма, отколкото в най-мощните клубове.
- Играл сте срещу български отбори, работил сте с българи. Какви са спомените ви от нашата страна?
- Почти винаги съм имал българи в моите отбори.
- Разкажете ни. В първия си мач срещу българи вкарахте гол на ЦСКА с Хамбургер.
- Доста време мина от този мач. Тогава лесно победихме, мисля, че с 4:0. Точно не помня как вкарах. Най-голямо удоволствие съм изпитвал от работата си с Красимир Балъков, който бе един изключително значим футболист за цяла Европа. Яд ме е, че доста късно съдбата ни събра на едно място. Наслаждавах се на времето и работата с Красимир. Не разбирам защо Балъков не получава признанието в Щутгарт, което е заслужил. В цялата си кариера в отбора той бе невероятен. Допринесе много Щутгарт да играе сериозна роля в Бундеслигата. Освен него съм имал много добри футболисти в лицето на Петър Хубчев и Йордан Лечков в Хамбургер. Хубчев беше отличен защитник, но и много тактичен. С него беше също удоволствие да бъдеш в един клуб.
- Но имахте проблеми с Лечков?
- Аз нямах проблеми с Лечков. Може би той имаше проблеми с мен. Йордан беше много креативен играч. Когато бе в Хамбургер, осъзнаваше, че технически е значително по-добър от повечето си колеги. Лечков нямаше съотборници, които да пасват на неговия стил, на тази игра, която обичаше. Затова не се получиха добре нещата с него и аз в крайна сметка трябваше да избера страната на отбора.
- Срещали ли сте се по-късно в живота?
- Да, имали сме контакт. Знам, че направи политическа кариера в България. Стана кмет.
- Къде гледахте четвъртфинала България - Германия през 1994 година? Помните ли го?
- То е ясно. Не бях в Щатите, а в Германия. Няма да забравя главата на Йордан. Като много други германци се чудих как така с глава ще ни вкара решителния гол. България изигра впечатляващ мач. С Лечков и Балъков имахте голям отбор.
- Известен сте като голям фен на шаха. Играхте веднъж дори срещу Гари Каспаров. Какво стана?
- Няма много за разказване. Каспаров игра едновременно на 25 маси. Разбира се, бях горд, че съм застанал срещу толкова велик човек. Аз седях на масата, а той обикаляше всички прав. Имаше неописуема осанка. Радвах се, че ме победи чак на 32-ия ход. Горд бях, че издържах толкова дълго, преди да се предам.
- Значи сте много добър?
- Не съм добър. Много хора са аматьори във футбола, аз съм... аматьор в шаха.
- Как помага шахът във футбола?
- Много теории от шаха съм прилагал във футбола. В шаха няма случайности. Във футбола е по-трудно, защото условията винаги са различни. Съперникът има различни качества, но зависи от повече неща. Шахът ме научи да разбирам футбола по-добре.
