Красимир Балъков е един от главните герои в звучащото, за съжаление, точно като приказка в момента американско лято на националния отбор преди 20 г. Халфът, когото бързо всички свикнаха да наричат вълшебен, рита във всичките мачове от световното първенство в САЩ и с изявите си помогна за достигането на върха за българския футбол за всички времена - 4-ото място. Играта на Балъков нямаше как да остане незабелязана за ФИФА и от световната централа дават място на българина в идеалния отбор на първенството заедно с Христо Стоичков. Краси ще бъде запомнен със сърцатата си игра на Мондиал 1994, а за нея много красноречиво говорят едни от често повтаряните кадри от мача с Германия. На тях той с бясна скорост се връща назад, за да помогне да бъде спрян противникът. В дните от знаменитата годишнина Балъков се върна назад в спомените си от САЩ и дните преди заминаването в интервю за “24 часа”.
- По време на подготовката за световното в САЩ имаше проблеми и вариант за смяна на треньора Димитър Пенев. Как ви се отрази това на вас, футболистите?
- Вярно е, че имаше куп негативни моменти преди заминаването. Всички знаят за проблемите с неизплатените премии за класирането тогава. Това, естествено, не влияеше добре на атмосферата. Спомням си, че дори се прибрахме от лагера за ден-два по домовете. Събитията вървяха по върховете във футбола ни. Разбрахме, че се говори и за смяна на Пенев. В крайна сметка от ръководството успяха да оправят нещата и обстановката се нормализира. Пенев си остана треньор. Но във футбола се случват всякакви неща. Не бих казал обаче, че това се отрази на самата ни подготовка. Физически бяхме на ниво, другото си го можехме. Даже може би проблемите са ни мотивирали повече, ако се съди по крайния резултат, който постигнахме на световното.
- Играехте заедно от доста време, но за първи път прекарахте всички близо месец и половина. Предвид различните силни характери това не предизвика ли проблеми?
- Най-важното в нашия отбор беше, че се уважавахме. Естествено, всеки бе по-близък с някого от колегите. На терена обаче се разбирахме много добре всички. Всеки знаеше какво да очаква от другия и това допринасяше за успешната ни игра. Нямахме проблеми в Америка. Бяхме професионалисти и дали сме заедно 3-4 дни, или месец... Виж, може би проблеми се появиха, когато дойдоха жените ни. Шегувам се. Знае се какво става, когато се появят повече жени на едно място. Винаги има рискове.
- Беше ли ходил в САЩ преди това?
- Мисля, че не. Голямо впечатление ми направиха мащабите. Отдавна играех в Европа, но там всичко бе огромно. Видяхме много впечатляващи неща.
- Какво си мислихте, че ще е добро представяне преди тръгването за световното първенство?
- При нас след 2:1 над Франция в Париж в последната квалификация и класирането всичко беше розово. Ние вече бяхме постигнали голям за националния отбор успех и затова у нас нямаше никакво напрежение, а само амбиция за добро представяне. Заминахме за мондиала тотално освободени психически. Още един фактор за последвалите събития. Аз по принцип съм много голям оптимист. След победата на “Парк де Пренс” обаче имах много силно усещане, че в САЩ ще направим фурор. Някак си вътрешното чувство ми казваше, че ще стигнем много напред, и аз заминах с това убеждение на световното.
- С кого беше в една стая? Сами ли си избирахте?
- Деляхме една стая с Ивайло Йорданов. Някъде можеше да се спи и самостоятелно. Въпрос на личен избор. Администраторът Сашо Динев ни познаваше добре и знаеше как да нареди нещата.
- Стресна ли ви голямата жега в САЩ?
- Спомням си, че имахме една контрола в Остин, при която температурата сигурно беше 40 градуса. Говорихме си, че никой не е играл на такова тежко време. Казахме си обаче, че то ще е такова за всички и който покаже по-голям инат, той ще има по-голям шанс да върви напред. Оказа се, че нашият инат е доста голям. Такава жега беше на мача с Аржентина. Те взеха да поспират по едно време, но ние тичахме като бесни до края. Показахме чепат характер и това ни помогна да победим, а и всеки имаше безгранична амбиция да се докаже на световно.
- Каква беше атмосферата след загубата с 0:3 от Нигерия в първия мач? Пената какво ви каза?
- Паднахме нелепо. 0:3 в никакъв случай не бе реален резултат, а по-скоро нещастен. Мисля, че вътрешно всички усещахме това и знаехме, че можем да променим нещата в следващия мач. Пената говори в същия дух, казвайки ни, че нищо кой знае какво не се е случило. Естествено, разбрахме са за негативните отзиви в България и оттам тръгна един голям майтап. Преди всеки мач си подвиквахме, че трябва да стягаме багажа, за да сме готови за прибиране. Стана така обаче, че останахме до края на първенството.
- Майтапите и не особено затегнатият режим сигурно също са от факторите за големия успех.
- Несъмнено. Имаше наистина много шеги, защото не бяхме психически затормозени. Не вземахме супер на сериозно нещата. Може би и затова там на място не успяхме да осъзнаем какво сме направили. Да, искахме да бием, получаваше ни се, но чак след години разбрахме, че е станало нещо голямо с наше участие. Весело ни бе и на тръгване, и на връщане. Тук обаче има и нещо друго. Ние бяхме повечето на по 27-28 г., вече оформени професионалисти и мъже. Играехме в солидни отбори. Нормално е на такива футболисти, които знаят за какво става дума, да се отпусне малко повече свобода. Пената знаше какво да прави. Сещам се и за датчаните през 1992 г., които бяха събрани от плажовете и понеже нямаха капка напрежение у себе си, станаха европейски шампиони. Сега, 20 г., по-късно положението е различно, защото професионализмът се развива във все повече аспекти.
- Детронирахте световния шампион Германия.
- По време на мача въобще не сме мислили, че играем срещу световния шампион. Бяхме силни индивидуалности, не признавахме никого и срещу всички излизахме на кръв. Може и да не сме имали чак такова голямо футболно покритие, но цялата ни генерация бе с много силни характери.
- Кадрите, при които тичаш с бясна скорост назад, често са повтаряни като символ на волята на този отбор. Какво си мислеше тогава?
- Горях от жажда и желание да запишем победа за историята. Играехме добре и знаех, че сме на път да постигнем нещо голямо. Това ми вливаше допълнителни сили. При всички бе така.
- Какво си мислиш, като чуеш името Киню - съдията, който спря България към финала с неотсъдена дузпа срещу Италия?
- Гледам да не мисля много за това. Няма смисъл, всичко е минало. Има други хора, които решават тези неща.
- България не завърши добре световното - с 0:4 от Швеция. На разочарованието от мача с Италия го отдаваш?
- Не знам. За жалост, накрая показахме и българския манталитет. Бях много ядосан. На всички ни се искаше да приключим участието си по друг начин.
- Имаше ли запитвания към теб след световното и по-скоро откъде?
- Имаше различни запитвания. Тогава се появи вариантът да премина в “Барселона”. Предложените пари обаче не задоволиха моя клуб “Спортинг” (Лисабон). От “Барса” взеха тогава за по-малко пари Хаджи. Имаше запитвания от “Байерн”, “Айнтрахт” (Франкфурт) и още 3-4 отбора. Единият беше “Бока Хуниорс”. В крайна сметка останах в Лисабон, а година по-късно преминах в “Щутгарт”.
