Сякаш беше вчера, когато Емил Кременлиев пусна топката към Балъков, а той на Любо Пенев. Последва незабравимият пас към Емо Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите! Започна лудостта на един народ. А дори не знаехме какво ни чака следващото лято.
20 години по-късно "Стандарт" посвещава на великата дата 17 ноември една поредица интервюта с героите от "Парк де Пренс".
Наш гост е Краси Балъков, който е с основна заслуга и при двата гола на Костадинов.
- Краси, пазите ли запис на двубоя с Франция на 17 ноември 1993 г.? Колко често го гледате, показвал ли сте го на децата и какво им обяснявате?
- Разбира се! Пазя записи на всички мачове с националния отбор, които съм имал възможност да получа. В това число и от "Парк де Пренс", както и тези от САЩ 94. Децата ми са гледали много от тези мачове, на запис естествено, и са запознати с голямата еуфория от 94-та.
- Участвахте и при двата гола на Костадинов, заучено ли беше положението от корнер? Инстинктивно ли подадохте на Любо Пенев в последната минута?
- При корнерите използвахме няколко заучени варианта. Единият беше с подаване към първа греда, имаше и друг - към втора. Много добре си спомням момента, когато изпълнявах ъгловия удар. Тогава реших да насоча топката към първа греда, където влизаше Емо (Костадинов). При това изпълнение сме създавали най-често проблеми на отборите, с които сме играли. Спомнете си мача от Световното с Аржентина, тогава Наско (Сираков) вкара. Като цяло от тази зона реализирахме най-често. И в този случай нещата се получиха много добре.
Що се отнася за последната минута, всеки от нас знаеше, че мачът свършва. Видях, че Емо тръгва да влиза отдясно, тогава инстинктивно подадох на Любо, нямаше време за друго. Любо продължи към Емо, а той знаеше какво трябва да направи в този момент. В тези заключителни минути мислехме само за едно - как да стигнем до победен гол.
- Имахте ли като футболист някакъв ритуал? Направихте ли нещо специално преди онзи мач в Париж?
- Не, аз лично нямам специални ритуали За мен най-важно преди мач е да намеря най-добрия баланс за настройка - психическа и физическа. Голямото пренавиване не носи ефект, прекомерното освобождаване от напрежението - също. В самия ден на мача трябва да съм намерил точния баланс, за да се чувствам комфортно.
- Спомняте ли си какво си говорехте с момчетата вечерта преди мача?
- За дами си говорихме (смее се). Сега сериозно, говорихме, че това е последният ни шанс за класиране и трябва да играем с Франция така, че максимално да се възползваме.
- Имахте ли някакво предчувствие на сутринта или пък пророчески сън?
- Предчувствие нямах, но явно Господ е бил с нас, а когато стане така, той си знае работата. Господ в този мач беше с нас!
- Помислихте ли към 89-ата минута, че още едно великолепно поколение губи златен шанс, или нямахте време да разсъждавате?
- В такъв мач нямаш време да мислиш за каквото и да е освен за това, което става на терена. Бяхме много амбицирани и концентрирани. До края вярвахме в чудото и то се случи.
- Голът в последната минута не се дължи само на късмет (поне според мен). Вашето мнение?
- Нашата амбиция, желанието и волята ни бяха до такава степен изразени, че принудиха и късметът да бъде на наша страна. Разбира се, късметът и спортното щастие идват при силните и при тези, които ги търсят докрай.
- С какво все пак успяхте да пречупите Франция, и то на два пъти в онези квалификации - единици, колектив? Все пак срещу вас бяха гениални играчи?
- Франция бе топ отбор. Те бяха гениални футболисти и при тях победата бе задължителна.
Срещу тях обаче стояха също гениални футболисти
които все още не се бяха доказали като национален отбор. Все още успехът през 94-та не беше се случил и това не ни тежеше, а в същото време задължителността на успеха бе бреме за всички топ тимове, които пометохме и след "Парк де Пренс".
- Разменихте ли фланелките с някого от съперниците?
- Нямам спомен да съм разменял фланелката си поради една много проста причина. Радостта и тъгата на терена бяха разтворени като ножица, така че просто нямаше как да се случи.
- Срещнахте ли в коридорите на стадиона Платини, тогава шеф на тяхната федерация. По телевизията имаше ужасяващо изражение, вас какво ви впечатли?
- Видях Платини след мача. С държането си той показа, че и големите могат да губят. Опитваше се да се държи естествено, но изражението му бе тъжно. Анализите и промените, които Франция направи след този мач, показаха, че и пораженията могат да бъдат от полза за развитието на футбола. След това Платини израсна като ръководител, а Франция стана световен шампион през 98-а и европейски две години по-късно.
- През годините със сигурност сте се срещали с френските звезди, коментирали ли сте онези събития, как гледат те на мача от дистанцията на времето?
- Футболните хора се отнасят с респект към нашия отбор, като в същото време ни оценяват по най-достоен начин. Не съм присъствал на спортни срещи, където да не се кажат добри думи за националния ни отбор и за времето около 94-та. Може би по-конкретен отговор на този въпрос ще ви даде Боби (Михайлов), защото той има преки впечатления от престоя си във Франция.
- Имате ли собствена класация на великите мачове с националната фланелка? Къде поставяте този на "Парк де Пренс" в нея?
- Това е най-важният мач, защото ако не го бяхме спечелили, нямаше да постигнем това, което постигнахме.
- Поддържате ли връзка с всички момчета от онзи отбор? С кои най-често се събирате и връщате ли се в разговорите към драмата в Париж?
- Отдавна всеки от моите бивши колеги е поел по своя път. Аз съм запазил отлични отношения с абсолютно всички от това време.
- Тогава играехте в "Спортинг", как ви посрещнаха в Лисабон?
- Всички бяха доволни и радостни, че двама техни състезатели - Ивайло Йорданов и аз, сме представители на отбор, достигнал до този етап. По този начин се вдигна авторитетът на клуба, интересът към нас също. Смятам, че ние останахме в сърцата на феновете на "Спортинг", както и те в нашите. Лисабон е едно от най-хубавите и приятни места, в които съм бил като футболист и което винаги ще помня.
- Според Димитър Пенев лагерът в Германия преди мача е помогнал изключително на отбора преди гостуването в Париж? Споделяте ли това мнение?
- Как няма да го споделям, щом и старши треньорът го казва. Той знаеше много добре какво ни е необходимо преди такъв мач. Абсолютно!
- Най-яркият ви спомен от празнуването в Париж?
- Нямам някакъв конкретен спомен. Еуфорията бе толкова голяма, бяхме толкова щастливи, че времето след мача мина като един миг.
- Стоичков заяви наскоро, че не би пуснал Гарет Бейл титуляр в онзи отбор на България, тъй като няма място за него. Как приемате изявлението на Ицо?
- Христо е абсолютно прав на фона на този отбор, който ние имахме, и на фона на това, което показва до момента Гарет Бейл. Аз не мога да разбера как един футболист струва 100 млн. в такава невероятна криза и множеството глобални проблеми, които съществуват в света? Имиджово и маркетингово това бе един абсолютно негативен трансфер за футболния бизнес. Дори в силно развита футболно държава като Германия 80% от клубовете нямат клубен бюджет от 100 млн. евро. Може би това трябва да е сигнал за водещите фигури в световния футбол да си направят верен извод и да не се случи така, че такива акции да отблъснат хората от футбола.
- Пазите ли нещо материално, свързано с онзи мач. Нещо от съблекалнята, сувенир, подарък от Париж?
- Пазя си фланелката от този мач и невероятния спомен, който ще ме съпровожда до края на живота ми.
- Ходил ли сте след това в Париж на екскурзия, може ли да се каже, че това е един от любимите ви градове?
- Франция не е чак толкова любима дестинация за мен. Бил съм няколко пъти в Париж след това. Ако ми се отвори път, с удоволствие бих отишъл отново, защото Париж е един от световните градове - културна и модна столица на Европа.
А за мен и един хубав спомен.
Ивайло Йолчев
